Дългото горещо лято
в залива
на дърветата…

Негата, плътните листи,
сянката
на раменете…

Тръпката в празната чаша,
сухите от слънце
устни…

Тъмните глътки в клоните
ухаят
и ни разпускат –
до дъното на залеза,
по камъка,
по пясъка.

Дълго ще кретат мравките,
нарамили
зрънце щастие.

Дълго ще плиска вятърът
и ще изгаря
в раните.

Дълго ще вървим нататък
и ще е късно,
и рано...

После дъждът ще измие
цвета на широките листи.
После сънят от петунии
внезапно ще ни разлисти.

И ще нагазим чисти
в дългото горещо лято –
там, под зелените листи,
там, на дърветата в залива.

 

НО ТУК ИМА МОНОПОЛИСТИ И Е ГАДНО:(

просто се отпуснете и четете :)

мястото предполага отпускане...залива на дърветата, далеч от морето - навътре, навътре в съня :)

Винаги има спасителен залив..., а веднъж, само веджъж, видях такова небе, с невероятни облаци и цветове, че сякаш виждах морето обратно - бяха си разменили местата с небето....

ех, тези петунии...и светът, който се крепи на зрънцето щастие...
елидея - невероятна си!

Зрънцето щастие - всички се крепим на него...

Човек все някога разбира,
че щастието
живее в него.
И тогава вече
нищо не му липсва.

Внушение за чистота и лекота, като плавен преход към щастието...

Радвам се, че ти е било добре в залива на дърветата! Колко хубаво би било преходите да са все към щастие... Поздрави!