Аз ли съм тази, снежната,

дето сред пътя разчупен

вятъра върти с вретено

и пред вратите го трупа?

 

Ти ли си онзи с брадвата,

дето разсече месеца

и на рогата му ледени

си ми увисил менците?

 

Аз ли превивам къщата

и ти омесвам плещите,

ти ли с хляба разпукнат

тежко вървиш насреща ми?

 

Ти ли – узрял от вино,

оголил с гърди главните?

Нощта е курбан за вълци.

От Лукавия са звездите.

Поздрав
Валя

силно и опива, помня го

Радвам се, че нагази в този сняг:) Поздрави и от мен!

Няма сняг, но винаги през януари се чувставам Снежна, може би защото съм родена в този месец, в една далечна и дълбока зима. :)) Хубава вечер!

Толкова е силно! Като разгърден мъж...
Това вино!
Впечатлена съм.

Отговарям ти толкова късно...., но от сърце ти благодаря!