Добър вечер, Богородице,

късам Ти късни лалета,

моля Те, послушай ме,

 тук под звездите на светло!

Да Ти разкажа, Майчице,

да ми погалиш раните

и да се сгуша за малко

преди другите изпитания.

Казват: по-силни ставаме –

дали това е истина?

Изронихме се в корени,

обрулени сухи листи.

А подивялата шипка

още напомня розата,

всичко за нас е измислено

и е разказано в проза.

Ден подир ден през годините,

някого преповтаряме.

Само насън се припомняме.

Ден след ден...и се забравяме.

И колко гняв, Богородице!

И колко страх,

притеснения...

Божествена е прошката

 и пътят ни без съмнения.

Прощаваме...

А дали можем,

Спасителя щом почука

да Го познаем в себе си,

с вяра, без да се лутаме?

През черното и бялото

душата ни свети цветно.

Може би сме забравили

цветното неусетно?

Може би сме объркали пътя

и в дните тежки

из тъмното сме почупили

крехките си криле човешки.

Стоим и дебнем чудото,

и чакаме да се случи.

Времето е пребито

като бездомно куче.

И остаряваме бързо...

От навици и от вещи

душите ни изтъняха –

бледи догарящи свещи.

Колко обувки пробити,

колко железни хлябове...

Колко отдавна се скитаме...

Колко дълбоко е краят?

Моля се, Богородице,

Небето да се отвори

и да си върнем очите,

с надежда да тръгнем нагоре!

Чуваш ли ме, Богородице?

Тук съм,

под звездите на светло.

Съвсем сама си говоря

и късам късни лалета.

Хубаво . искреност,страдание,ритъм и философия!
Поздравления!

блгодаря ти! Един от хубавите дни на ноември беше този, който ти ми подари:) Като късно лале!

Много хубаво стихотворение

Благодаря за дълбокия поглед! Точно това е градацията - от чистия поглед към света, от детинската искреност към страданието и изграждането на собствена философия.
"Който трупа познание, трупа тъга"
Хубав ден, от сърце!

Едно късно лале или едно светещо от жълто Гинко билоба винаги могат да ти бъдат скъп подарък и да те усмихнат. Усмихвай се, Марта! И аз ти се усмихвам!
:):):)