Да мога

с твойте пръсти, майсторе,

липата да докосна,

която ти дълбаеш с устни

и късаш от дъха си.

 

Да мога

като тебе, майсторе,

да плъзна по гръдта й,

медът, в съня й кехлибарен,

да капе във кръвта ми.

 

Да мога ... –

в края, преди вятъра,

с един последен щъркел,

да се докосна до душата й –

липата ще разцъфне.

 

и липов дъх усмихнато ще свиваме в венец

за онзи плътен аромат, който ни очаква. Но аз видях липа в ръцете на един майстор - резбар, той с толкова любов я докосваше и галеше плътта й...
Хубав ден, Марта!