Сняг вали!

В мен отново

момичето  ахна и плесна с ръце.

А там горе, една Снежна кралица

разпиля ме перце по перце.

Бях и Герда, и Кай

едновременно.

Топъл сняг ме затрупваше с мрак.

Нямах нокти,

бях само зелена –

с глас на рози и шепот на праг.

За „горчивото” - имаше време.

С вкус на меденки,

хрускав денят,

заподскача на бос крак

да вземе бяла радост.

И  валеше снегът...,

като захар

в тази ледена вечер,

с тъмен вкус на парче щоколад,

синя, гъста - далече, далече...,

натоварена с коледен сняг.

Ето..., драсвам кибритена клечка,

ставам цветна 
и споменът в мен –

с баба, с розите, с топлата печка,
оживява...,
сякаш в приказка от Андерсен.